Долу ръцете от Добри и Вълчев! Или как спортът ни обедини и раздели
В тази статия няма да прочетете за политически игри, обвинения и виновници за случващото се във ВК Хебър, защото вероятно всички замесени имат своята истина и си мислят, че са прави. Приоритет за новата власт в Пазарджик ще са детско-юношеските школи, където играят децата на Пазарджик, но дали пък други не са забравени?
Днес ще Ви разкажем за двама волейболисти Добромир Димитров и Тодор Вълчев – нашите „тигри“! Добри и Тошко са продукт на пазарджишката школа, две скромни момчета, които по една и същата причина са принудени да мислят, дали трябва да продължат с Хебър. Добри е вече основен разпределител, нещо което в сайта сме писали одавна, че трябва да е факт. Помните ли финала с Нефтохимик, как бурно го аплодирахме, когато губехеме с 0:2 и как той обърна мача? Още дълго ще се сещаме за този луд мач. Тошко пък е вече към края на кариерата си. Дойде в отбора за да играе още 1-2 сезона. Но уви!
И ако в отбора имаше високоплатени чужденци за нашите момчета финансовите възнаграждения хич не са сред големите. Ще споменем само, че един среден бизнесмен спокойно може да ги задържи в отбора, като се откаже от пурите си и алкохола за един месец, но то май такива в града ни няма. На всички ни е ясно, че и двамата ще си намерят бързо нови отбори, защото те са професионалисти и всеки лев са си го изкарали с пот на гърба. Но ние ще им се радваме вече от телевизора.
В заключение можем да кажем, че днес на пангара са Димитров и Вълчев, а утре същото може да се случи с Божуркин и Тисовски от ФК Хебър и тогава идва Ваш ред, господа!
Не са от голямо значение нито те нито волейбола а и да си търсят работа както всички нормални хора.
Нещо положително, градено с години и станало емблема за града ни, бе съсипано с лека ръка точно за две седмици от някакво лекомислено човече, което може би вече осъзнава какъв жесток автогол си вкара с тези необмислени действия. И стига с това клише “ няма пари „. Ако имаше желание щеше да намери начин да подкрепи временно и двата отбора, докато си стъпят на краката, а не да ги срива със земята. Компромиси при желание винаги могат да се намерят. Но не, той ще връща спорта в детската градина и от там щял да гради на ново. И какъв авторитет си създава пред децата от школите и техните родители, които виждат как с лека ръка съсипа всичко за броени дни. Кой млад състезател от школата би рискувал да остава в отбор, чиито управник може да го унищожи във всеки един момент, заради болните си амбиции?